Спомени от СОЦА

 На 4 септември 1954 г. е произведен първият български пеницилин, а на 5 септември официално е открит Заводът за антибиотици в Разград. Заводът за антибиотици в Разград прославя България по света. Началото е поставено с постановление на Министерския съвет от 28 септември 1951 година, което разрешава на Министерството на народното здраве и социалните грижи да започне проучването и проектирането на завод за пеницилин. Съгласно Постановлението на Министерството на външните работи пък се поставя задачата да поиска от правителството на тогавашния СССР съветски специалисти да проектират завода, да подготви кадри и да осигури специалните машини и съоръжения. Сред градовете, посочени за проучване е и Разград. През лятото на 1952 година в Разград пристига арх. Селезньов със задачата да намери подходящия терен. Избира място до Хисарлъшката могила, което се оказало най-подходящо – висок терен, изключващ заливане при наводнение. И досега не спират легендите, че под завода има златна римска кол...

Смукач на автомобил За да работи студен на мотора му е необходима по-богата смес. Затова на карбуратора е монтиран смукач, в едни изпълнения е обогатител на сместа, а в други клапа, която ограничава притока на въздух. Устройството се управлява с жило.

 По време на социализма управляващата тогава комунистическа партия смяташе червилото, което си слагат жените на устните, носенето на къси поли, наричани минижуп, носенето на бради от мъжете, неподстриганите коси, тесните панталони и други такива модни проявления за буржоазни предразсъдъци. Жените, които се носеха така, ги наричахме зози, а мъжете - суинги. По съответен начин зозите и суингите бяха преследвани и санкционирани от властта. Много млади хора тогава сами избягваха да се носят така, за да не бъдат обявени за зози и суинги и преследвани.

 Вижте на снимката как изглеждаше „добрия стар“ един лев. Какво можеше да се купи с него, преди да настъпи периода на широко прокламирания в началото на 80-те години т.нар. „разгърнат“ социализъм?. Сметнете сами при положение че: баничката бе 18 ст, чаша боза – 10 ст, приличен обяд в столова – около 1 лв, (но за студентите – от 30 до 50 ст)! Билетите за трамвайте (доста раздрънкани наистина) бяха по 6 ст. Прочутите българси цитари „Слънце“ и „Арда“ струваха съответно 32 ст и 60 ст кутията, а кибритът – 5 ст. Тогава хората ходеха охотно на кино срещу 35 ст билета. Това бе и времето, когато едно бунгало на „Слънчев бряг“ струваше 1.20 лв на ден, а стая в хотелите – след 1 септември – се ползваше срещу 1.30 лева. От закусвалнята в центъра на курорта можеше да си купите едрогабаритни много вкусни кебаптчета – за „без пари“ и с повечко ръчно изпечен хляб се изкарваше спокойно до вечерта, където входът за модната дискотека бе 1.50 лв, а във вариетето можеше да се попадне срещу „цели“ 5 л...